Природно тяло, повърхностният рохкав пласт на земната повърхност, обогатен с органично вещество, в който са развити корените на растенията и притежава свойството плодородие се нарича почва. Тя съдържа елементи на неживата (минерални вещества, вода и въздух) и на живата природа (органично вещество). Формира тънка разкъсана покривка на сушевата повърхност. Главното и ценното за хората свойство на почвата е нейното плодородие, способността върху нея да се развиват и отглеждат различни видове растения. От тази гледна точка почвите се поделят на плодородни и неплодородни. Плодородието зависи от състава, съдържанието на хумус, структурата, мощността на почвения профил (хоризонтите „А” „В” и „С” и растителната покривка, под която са развити).

Почвата е съществен компонент на всички организмови съобщества – биоценози, на екологичните системи. Чрез нея останалите компоненти на природната среда влизат във връзка и взаимодействие помежду си.

Почвите имат ясно изразени зоналност и азоналност в пространственото им разпространение. Зоналното разпространение на почвите в широчинно отношение се определя от доминиращото въздействие на климата. Поради това от Екватора към полюсите почвите се променят в зависимост от промените в количеството топлина и влага. Формират се почвени зони с различни свойства и различно равнище на плодородие. Зоналното почвено разпространение е характерно само за големите по площ равнини райони на Земята. В планинските райони на Земята е развита височинната зоналност на почвите – смяна на типовете почви от подножието към върховете и билото. Тя се формира под влияние на промяната стойностите на климатичните елементи – понижаване на температурите, повишаване на влажността на въздуха и количеството на валежите, образуването и задържането на снежна покривка. Почвената азоналност е продукт предимно на доминиращото влияние на климата, а на скалната основа и другите природни фактори. Например, алувиално-ливадните почви (елувисоли по ФАО) са разпространени на местата предимно с наносни материали при различен климат (тропичен, субтропичен, умерен), обикновено в понижения на земната повърхност и речните долини. Сред най-разпространените почви на Земята са:

Латеритните почви са разпространени под буйна вечнозелена растителност, при горещ и влажен климат в екваториалния, субекваториалния и тропичния пояси. Развити са върху мощна (дълбока) изветрителна покривка със съдържание на железни и алуминиеви съединения, поради което имат доминиращ червен и червенокафяв цвят. При обработване лесно се разрушават и отнасят от валежните води. Разпространени са в екваториалния пояс и влажните източни крайбрежия на Азия, Африка и Южна Америка.

Черноземните почви са разпространени в умерения пояс при доминиращ равнинен релеф, континентален климат с умерени валежи, под тревна растителност. Отличават се много добра почвена структура, високо съдържание на хумус и висока равнище на плодородие. Характерни са за степните райони на Южна Русия, Украйна, Унгария, Румъния, в прерията на Северна Америка, Китай, в Южна Америка.

Кафявите горски почви са разпространени в районите с различен релеф, мек умерен морски климат, под широколистна листопадна растителност. Имат добро хумусно съдържание, но хумусният им хоризонт е с малка мощност. Притежават добро почвено плодородие. Широко са разпространени в Западна и Средна Европа, в Балканския полуостров, в Северна Америка в близките до Атлантическия океан райони.

Сивите горски почви са разпространени във вътрешноконтиненталните райони при умерен климат и под горска широколистна разредена растителност. Те са с по-ниско плодородие от черноземните почви. Характерни са за редица райони на Източноевропейската равнина, Средна Европа и Балканския полуостров.

Подзолистите почви са развити в умерения географски пояс при хладен умерен континентален климат и под иглолистна горска растителност. Това са почви, които са с ниско плодородие и не се обработват. На повърхността имат натрупана растителна маса и под нея груб хумус и слабо споени частици. Широко са разпространени в европейската, сибирската и канадската тайга.
Тундровите блатни почви са разпространени в районите със субполярен климат и при наличие на вечна замръзналост. Това са плитки почви, замръзващи през зимата и силно овлажнени през краткото лято. Развити са под храстова и тревна студолюбива растителност. Имат ниско плодородие и не подлежат на обработка и използване. Характерни са за най-северните райони на Сибир, Северна Европа, Северна Америка и някои острови в Северния ледовит океан.

Почвата е изключителен важен природен ресурс за развитие на земеделието и за осигуряване изхранването на населението, за развитието на природната среда и преди всичко на естествената и културната растителност.